Колорадски бръмбар 15CH

Публикувано от на май 17, 2012 | 1 коментар

Има един мит, че  ако човек си купува плодовете и зеленчуците от някоя бабка в някое селце, то може да е сигурен, че яде екологично чист зарзават. Казвам мит, защото бабките далеч не живеят в 19-ти век.

Има един препарат, Би-58. 58-цата в името означава същото като 47-цата в АК-47 – година на изобретяване. Въпреки че е американска разработка (мерси на Боби за разяснението), в разгара на соца, е въведено и в нашата част на света, след, което бързо печели безрезервната любов на теке’есаря. „Пръскаш и всичко измира“, както гордо ми заяви един „съселянин“.

Та преди да си купите екологични зеленчуци от някоя бабка, питайте я индиректно за Би-58. Почне ли да възхвалява, сещайте се.
След като забраних на баща ми въобще да си помисля да третира картофите с инсектициди, се наложи всички останали да прекараме половин ден в ръчно обиране на възрастни колорадски бръмбари и унищожаване на яйцата им. Новоизлюпени все още нямаше, а те са най-ящната напаст.

Може и да си въобразявам, но гледката на картофените растения сутринта преди да започнем и вечерта, когато минах да проверя, дали са долетяли нови гадини, беше коренно различна. Сутринта изглеждаха някак омърлушени, всяко растение с по няколко закусващи и няколко онождащи се (тая дума ще да е бургаска, щото я знам от Боби) бръмбара. Кофти гледка, щом успя да настърви даже Деси да участва в геноцида. Вечерта беше вече съвсем друго нещо – растенията бяха доста по-наперени, дори порастнали и някак свежи. Тук-там пак се виждаха възрастни буболечки, но картофите определено бяха добили кураж.  Отплеснах се.
Ден по-рано бях чел, че колорадските бръмбари никак не харесват супа от роднини. С други думи имах следния план: събирам колкото мога от тях в някакъв съд, стар буркан да кажем, поливам с  малко вряла вода – бърза и вероятно не твърде болезнена смърт, след което пресовам няколко пъти с дебела пръчка и допълвам с вода, накрая вземам стара метла и пръскам с нея от „супата“ върху растенията.
При добър ефект предимствата са, че нито в растенията, нито в почвата се внасят неразградими и/или неорганични химични съединения, а освен това единствените пострадали са самите вредители, нещо, което не може да се постигне с химически препарати – винаги покрай вредителите си отиват и други полезни или просто невинни животинки. Вероятно у някого остават съмнения за моралността на попарването, но това е дълга тема за друг пост.

Фактът, че ако бъдат оставени на мира, колорадските бръмбари биха унищожили изцяло картофите като вид за не повече от две лета, след което (или едновременно с това) биха направили същото с патладжаните и доматите, за да изчезнат накрая и самите те поради липса на храна.

Та! Направих експеримента в единия ред картофи, а останалите редове оставих за контролна група.

image

След два дни в напръскания ред намерих 2 буболечки и никакви яйца, а във всеки от останалите по около 10 възрастни и тук-там снесени яйца. Та дали лекарството действа, не е съвсем сигурно. Дори да действа, не е сигурно дали ако всички картофени растения в обсег бъдат напръскани, бръмбарите ще продължават да ги избягват. Ако решите да пробвате, споделете резултата.

Най-интересното в целия метод е, че е донякъде хомеопатичен – like cures like (лекуване на подобното с подобно) и е възможно тази философия да работи и за други култури и срещу други неприятели, били те насекоми, бактерии, фунги или плевели.

1 коментар

  1. Струва ми се, че биодинамичното земеделие е подходящо за вас 🙂 И Мария Тун десетилетия събира опит в личната си градина, за да даде ценно знание на хората.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *