„Чай“ от троскот или как да харесаш неприятната работа

Публикувано от на май 17, 2012 | 1 коментар

Удоволствието от работата е въпрос на гледна точка. На най-новото ни парче земя имаме троскот и то много.

За традиционния градинар, троскотът е растение от „лощите“. Прави ръчното обработване на земята в пъти по-тежко и е пряк конкурент на „добрите“ растения в борбата за всевъзможни ресурси. Прави мрежа от корени под земята и колкото и да се стараеш да го изкорениш, винаги остават парчета, които малко по-късно избуяват с нова сила.

Да се бориш с троскота е неприятна задача, особено ако трябва да го правиш непосредствено преди нещо толкова дългоочаквано като това да забодеш коренчетата разсад на „добрите“ растения.

Всъщност като цяло в земеделието задачите се делят на два вида:

– приятни; тези с които непосредствено създаваш нещо ценно

– неприятни; тези с които създаваш отпадък

Да откъснеш ябълка и да извадиш картоф е работа от първия вид – работиш и резултатът е пред очите ти веднага, а с него и мотивацията. Да плевиш е от втория вид – работиш, за да създадеш отпадък и след седмица или две си отново в началото – демотивиращо, та чак депресиращо.

Следвайки логиката, излиза, че ако намериш начин да гледаш на втория вид, така както гледаш на първия, цялата градинска работа би била приятна.

С други думи – ако започнеш да схващаш плевенето на троскота като събиране на реколта, то мотивацията, с която го вършиш става съвсем различна. Всичко, което ти е необходимо е да намериш приложение на събрания троскот, за да го превърнеш от плевел в реколта.

В нашия случай рецептата беше следната:

Събира се троскот (корени и листа), накисва се в съд с достатъчно (студена) вода и се притиска с достатъчно голям камък или друг тежък и неподатлив на разяждане предмет, за да не изплува на повърхността. Съдът се покрива с капак, по възможност непрозрачен, и се оставя на пъстра сянка в продължение на 6 седмици.

Добре е мястото на което се постави да е по-скрито, от една страна, за да не пречи, от друга, миризмата е силна и неприятна. За щастие не се усеща при поставен капак.

След като минат 6-те седмици, оставащата растителна маса се изважда, и може спокойно да се сложи в компостера, без притеснения, че напролет заедно с компоста ще разпръснеш и парчета готов да покара троскот.

В „чая“, който остава в съда са се разтворили хранителните вещества и са го превърнали в чудесна растителна тор. Разреден в съотношение 1:10 (1 част чай, 10 части вода), този чай представлява чудесна органична тор, с която могат да се поливат „добрите“ растения.

Подобен чай може да се приготви и от други плевели, но предполагам троскотът е добър кандидат заради сравнително равностойното съотношение между корени и листна маса, докато повечето други плевели имат доста повече листа отколкото корени. Освен това корените на троскота са достатъчно издръжливи, за да преживеят зимата, което вероятно говори за наличието на по-ценни вещества вътре в тях.

Ескпериментът при нас е едва в третата си седмица, но когато приключи, ще направим сравнение на поляти растения с неполяти такива и ще докладваме отново.

1 коментар

  1. И какъв е резултата в крайна сметка?

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *