Храната за награда

Публикувано от на май 17, 2012 | 0 коментара

Храната се продава на същите места, където се продават телевизори. Произвежда се съобразно същите принципи. Нямам предвид това, че доматите са пластмасови. По-скоро това, че начините да изпъкнеш пред конкуренцията, ако си производител, са два – или вкарваш нововъведения или сваляш цената. Или и двете. Храна с нововъведения вече целенасочено си купувам колкото може по-малко. Не че имам нещо против нововъведенията, просто храната, която има нужда от такива не е точно храна. Та ако реша да не ям преработена храна, то ми остава единствено прясната. В прясната за жалост нововъведенията са трудно постижими и трудни за рекламиране (най-често липсва опаковка, с която да се облъчва потребителя). Производителят остава само с един възможен коз – цената. Тук е моментът, в който се запитвам:

Възможно ли е да има приом за сваляне на цената на производство, който да не е незаконен и от който производителят да НЕ се възползва.

Отговорът е:

Едва ли

Ако той не го направи, конкуренцията му няма да пропусне и много скоро пазарът ще го изхвърли от играта. Нещо като естествен подбор, но не толкова естествен. Дори да липсва конкуренция, кой би пропуснал перспективата да увеличи процента на печалбата си, като намали разходите и запази крайната цена на продукта?
Оказва се, че по моята логика би трябвало да съм залят от прясна храна, която е най-напред евтина и след това всичко останало, както и от преработена храна, която е най-напред трайна (чрез премахване на развалящи се хранителни вещества и чрез добавяне на консерванти), лесна за транспортиране и складиране, и съпроводена с реклама. Ако след всички тези усилия преработената храна стига до касата на някаква поносима цена, то каква е цената на изходните суровини, заради, които всъщност би трябвало да си я купувам?
Тези прилики между храната и телевизорите са по-маловажни от разликите:

1. Телевизори мога и да не потребявам.

2. Дори да потребявам телевизори, то определено не го правя с единственото незаменимо нещо, което имам – тялото си.

Пиша всичко това, защото след кратка депресия през март 2012 (която продължава да ме навестява от време на време), реших да си взема малко почивка от програмирането (доколкото е възможно) и да прекарам поне един сезон произвеждайки храна, която е преди всичко храна и на последно място евтина. С една дума – награда. Това е и името на начинанието: Градината като награда – Наградина.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *