Най-напред – не практикуваме интензивно земеделие. Имаме 10-ина декара, които дори и в лоша година раждат достатъчно за сравнително малките мащаби на производство, към които се стремим. 2022-ра и 2023-та г. бяха почти нулеви за овошките ни – заради сланите. Това просто ни освободи време и сили да се фокусираме върху останалите култури. Пролетта на 2024-та засега е благосклонна и се очертава богата реколта на плодове. И вероятно ще дойде за сметка на нещо друго.
Когато някоя от културите ни пострада, не се втурваме да я спасяваме на всяка цена. Възползваме се от урока, колкото и скъпо да ни струва той, и се опитваме да избегнем проблема през следващия сезон. Понякога това е невъзможно или не е по силите ни и тогава или заменяме културата, или сорта.
Възприели сме максимата, че земята, която обработваме е взета назаем от децата и внуците ни и сме длъжни ако не я оставим в по-добро състояние, то в никакъв случай да не е в по-лошо.
Никога не сме се опитвали да вървим срещу природата. Такива практики са обречени по начало, защото дори и да не оставят трайни поражения върху средата, са толкова енергоемки и изсмукващи силите и мотивацията, че просто няма как да са устойчиви дългосрочно.
Опитваме да се възползваме от високи технологии без да преиграваме. Възползваме се от физичните закони и чрез прецизно измерване на различни показатели да осигурим оптимални условия за имунитета, развитието и питателността на растенията ни.
Произвеждаме собствен компост и мулч от надробена дървесина, а прословутият добруджански чернозем ни предоставя перфектна основа.
