Както всяка друга оранжерия и в нашата пролетта настъпва по-рано, а есента си тръгва по-късно. Онова, което едва ли ще видите другаде, „подовото“ ни отопление. А може би трябва да го наричаме „подпочвено“?
Преди да я изградим, прокопахме под бъдещата оранжерия 8 траншеи на дълбочина 60 см, в които положихме въздуховоди. По периметъра ѝ пък добавихме и топло и хидроизолация. За какво ни е всичко това разказваме малко по-долу.
На снимката баща ми зарива най-южната траншея, в която вече е поставена топлоизолацията обвита в хидроизолационна мембрана, както и оранжев въздуховод като този по-наляво.
Да изкопаем траншеите толкова близо една до друга без багерчето да се катурне беше предизвикателство.
Най-сетне дойде ред на конструкцията, а след нея и на електрическата инсталация и водопровода, който да захранва капковото напояване.
На въздуховодите поставихме сравнително мощни вентилатори. През деня, при слънчево и топло време, вентилаторите забират горещ въздух от върха на оранжерията и го прокарват по въздуховодите под почвата, като по този начин я затоплят на 60 см под повърхността. Оттам топлината поема бавно нагоре – обичайната топлинна конвекция – за да я затопли до повърхността.
Горещият въздух от върха на оранжерията влиза под земята, минава по цялата ѝ дължина, за да излезе ниско над повърхноста в другия край. И тучна растителност в лехите като резултат :).
Предимствата на тази инсталация спрямо конвенционалните оранжерии е, че имаме оптимална температура не само на въздуха в оранжерията, но и на почвата. Тази по-висока температура под повърхността благоприятства микробиологичния живот в дълбочина. Полезните бактерии и гъби метаболизират органичната материя по-ефективно и осигуряват повече и по-достъпни хранителни вещества за растенията. Корените им имат стимул да растат и да се разклоняват повече и по-дълбоко. Влагата в дълбочина също е по-постоянна. Всичко това позволява по-ефективно и пестеливо поливане, повече и по-достъпни минерали и микроелементи и по-бърз растеж. Нещо повече – когато на растенията не изпитват дефицити, те са изненадващо устойчиви на болести и вредители.
С помощта на сензори за температура на въздуха и почвата вентилаторите се включват и изключват автоматично така че да работят само, когато са наистина ефективни.
И още нещо – когато през късната есен и ранната пролет температурата падне под 5 градуса, вентилаторите се включват с обратна функция. Вкарват студен въздух, затоплят го под земята и го извеждат на повърхността. Така при минус 4 навън, сме спокойни, че вътре в орнажерията няма да се образува скреж, а сезонът се удължава още повече.